Защо кучето ми ръмжи някои хора, докато други не?

К учетата ни винаги са нащрек, когато по време на разходка срещу нас се задава непознат човек, нали? Факт е, че домашният ви любимец веднага забелязва нови хора, но понякога им ръмжи, а друг път – сякаш изобщо не ги отразява. Знаем, че този тип реакция на животното може да показва агресия, отбранителна позиция или просто безпокойство. Но с какво случайният минувач на улицата „отключва“ подобни емоции у питомеца ни? 

Снимка: iStock

Защо кучетата имат различни реакции към хората?

Кучетата, подобно на хората, не реагират еднакво на всички, които срещат. Може да забележите, че домашният ви любимец приветства даден човек с махаща опашка и щастлив лай, а към друг подхожда с недоверие, ръмжи го, дърпа се или го гледа подозрително. И това съвсем не е случайно. Всъщност, тези различни реакции са резултат от комбинация между инстинкти, опит и възприятие – три ключови елемента, които оформят начина, по който кучетата „четат“ хората.

Вижте още: Защо кучетата лягат по гръб и се въргалят в земята

Различните реакции на кучетата спрямо хората са една от онези загадки, които едновременно ни очароват, а понякога ни поставят в неловко положение. Много собственици се питат защо се случва това, дали питомецът ни не знае нещо, което убягва на самите нас? Дали става дума за каприз или проблем в поведението? Истината е, че кучетата имат своя сложна логика на възприятия, базирана на инстинкти, обоняние, спомени и енергия. Те не съдят хората на база външен вид или думи, а водени от усещането си. А понякога то може да бъде изключително фино.

Снимка: iStock

• Обонянието – първият ориентир на кучето

Кучетата живеят в свят, в който миризмите имат много по-голямо значение от визуалните впечатления. Обонянието на косматите ни другари е до 100 хиляди пъти по-чувствително от човешкото, което означава, че всеки човек за тях ухае по своя уникален начин. Вашият домашен любимец може да надуши нещо едва доловимо върху човек, с когото се разминава по улицата и именно това да го накара да изръмжи. Миризмата на даден човек носи информация за неговата биохимия, здравословно състояние, диета, пол, емоции и дори хормонални промени. Например, стресът и страхът освобождават адреналин и кортизол – хормони, които имат специфична миризма, доловима за косматите ни другари. Когато едно куче ръмжи определен човек, често това се случва, защото тази миризма му напомня за нещо неприятно или го кара да се чувства несигурно. 

Миризмата на друг домашен любимец, на непозната козметика, алкохол или цигари също може да провокира реакция. Кучетата не правят логични заключения – те просто усещат, че „този човек не мирише като приятел“.

Снимка: iStock

• Езикът на тялото и поведението на човека

Втората важна причина е начинът, по който човек се движи и държи. За кучетата езикът на тялото е основна форма на комуникация – те го разчитат с невероятна точност. Бързите движения, резките жестове, навеждането над тях или директният зрителен контакт – това са все неща, които могат да бъдат възприети като заплаха. Обратното също е вярно, човек, който се приближава бавно, избягва внезапен контакт и говори спокойно, обикновено печели доверието им. Някои хора, дори без да го осъзнават, излъчват напрежение или неувереност, а кучето го усеща и реагира огледално – със същата несигурност.

• Миналият опит на кучето

Подобно на хората, кучетата свързват миналите преживявания с настоящето. Ако някога са били уплашени или наранени от човек, който прилича по външност, походка или глас на друг, те могат инстинктивно да проявят отбранително поведение. Това не е спомен в човешкия смисъл на думата, а по-скоро емоционална следа – неясно, но силно чувство, което ги кара да реагират предпазливо.

Снимка: iStock

Кучета, които не са били социализирани достатъчно в ранна възраст, също могат да реагират по този начин. За тях непознатите хора са потенциален източник на стрес, защото не знаят какво да очакват. Тук ролята на стопанина е да им покаже, че новите запознанства не са опасни – чрез спокойствие, контролирани срещи и положително подсилване.

• Енергията и емоционалното състояние на човека

Домашните ни любимци са изключително емпатични същества – те усещат нашите емоции дори преди самите ние да ги осъзнаем. Ако човек се страхува от кучета, например, диша учестено в присъствието им, напряга мускулите си или гледа тревожно, животното ще го разбере като сигнал за опасност. В природата това би било сигнал за заплаха, затова и кучето реагира с предпазливост и ръмжене.  

Същото важи и за хора, които излъчват прекалено силна енергия – викат, смеят се шумно или скъсяват твърде бързо дистанцията. Макар намеренията им да са добри, животното може да се почувства натоварено и да се отдръпне.

Снимка: iStock

• Някои хора просто нямат добра енергия

Има хора, които просто изглеждат плашещи за четириногите. Кучетата ни зависят от зрението си далеч по-малко, отколкото от обонянието, но все пак и това оказва своето влияние. Четириногите използват лицево разпознаване, за да общуват помежду си, а хората може да не сме в състояние да видим чертите на лицето на непознат на улицата по начина, по който го прави кучето ни. За това, когато питомецът ви изръмжи на един човек, а друг – отмине спокойно, това може да е, защото вижда дадена черта, която му напомня за нещо заплашително, останало в паметта му от миналото.

Хората се различаваме по размер, характеристики и начин на движение. Няма как да знаем със сигурност, но е доста вероятно нещо в подходката, маниера или дори – външния вид на даден човек, с когото се разминете навън, да напомни на косматия ви другар за нещо лошо и то да се почувства несигурно. Още повече, че знаем, че дори познати хора могат да изглеждат заплашителни за кучетата, ако си пуснат брада или сложат шапка.

Снимка: iStock

• Териториален инстинкт и защитно поведение

Кучетата по природа са териториални животни. Те пазят своето пространство, дома си и хората, които обичат. Когато някой непознат навлезе в тази зона, инстинктът им подсказва да бъдат нащрек. За някои породи това чувство е особено силно – овчарските, ловните и четириногите, използвани за защита и охрана, например, са генетично предразположени да са по-териториални.

Важно е стопаните да правят разлика, че ръмженето в такива случаи не е проява на агресия, а просто предупреждение. С него питомецът ви казва: „Внимавай, това е моето място!“ Ако непознатият се отдръпне или стопанинът остане спокоен, животното обикновено бързо се успокоява. Ключово е да не наказвате питомеца си за подобна реакция – тя е част от естествения му защитен инстинкт, отбелязват от Американския киноложки клуб.

• Липса на социализация

Много от кучетата, които ръмжат или се държат резервирано към определени хора, просто не са получили достатъчна социализация като малки. Запознаването с нови хора, различни звуци и ситуации може да започне още през първите дни на съвместния ви живот. Ако това не се случи, в по-късна възраст питомецът ви може да реагира подозрително на всичко непознато.

Снимка: iStock

Важно е стопаните да осъзнават, че социализацията на домашния им любимец не се състои просто в това да го заведат в парка, за да „види други хора или кучета“. Ваша задача е да ги свържете с нещо положително, да се постараете тези впечатления и взаимодействия да са положителни. Можете да го направите чрез лакомства, похвали и игра. Колкото повече добри преживявания има животното, толкова по-малко вероятно е да проявява страх или недоверие.

• Ръмженето като форма на комуникация

И накрая, важно е да подчертаем, че ръмженето невинаги е знак за агресия. Често това е начин за косматия ви другар да ви покаже, че се чувства неудобно, несигурен е или нещо го притеснява. Ако го накажете за това, животното може да спре да ви предупреждава и следващият път директно да реагира по-рязко. Вместо наказание, подходът ви трябва да е спокоен и разбиращ – отдръпнете се леко, опитайте се да успокоите питомеца си, създайте дистанцията и работете по посока постепенното изграждане на доверие.

Когато едно куче ръмжи на някого, това не означава непременно, че то е „лошо“ или че не обича хората. Напротив, често то просто реагира според своите инстинкти, възприятия и минал опит. За стопанина най-важното е да разбира сигналите, които животното му изпраща, и да му помогне да се чувства в безопасност.

Как да помогнем на домашния си любимец да научи повече за хората

Ако знаете, че човекът, когото вашето куче ръмжи, има добри намерения, опитайте се да уверите четириногото, че няма причини да се чувства застрашено и съответно – да заема отбранителна позиция, когато се намира в близост до него. Въоръжете се с пълен джоб от любимите му лакомства и се заемете със задачата да формирате положителни асоциации у животното към определената ситуация. 

Снимка: iStock

За целта: важно е животното вече да е усвоило основни команди, като тази за сядане по ваш знак, например. Приложете го в момента, в който непознат се приближи до вас на улицата или в близкия парк. Кажете на домашния си любимец да седне, а след това го наградете. Повторете това толкова пъти, че вашият питомец да знае какво да прави, без да се налага да мисли за това. 

Не се съмнявате в характера на човека насреща, само, защото първата реакция на домашния ви любимец към него е била да го изръмжи. Вероятно това просто означава, че той мирише на нещо, което вашето куче разпознава като неприятно. А за случаите, когато действително имаме поводи за размисъл относно това защо косматият ни другар харесва някои хора, а други не – разберете повече ТУК.

Могат ли кучетата да надушат лошите хора?

Това е въпрос, който звучи почти митично, но в него има повече истина, отколкото предполагаме. Макар че домашните ни любимци не могат буквално да „надушат злото“, те са невероятно чувствителни към емоциите, миризмите и поведението на хората. Обонянието им улавя химичните промени, които настъпват в човешкото тяло при различни емоционални състояния – страх, гняв, напрежение. Когато някой е ядосан или агресивен, тялото отделя адреналин и кортизол, чиито миризми кучето ясно усеща. То не разбира, че човекът е „лош“ в моралния смисъл, но долавя, че е напрегнат, нестабилен или потенциално опасен. 

Освен това кучетата са изключителни наблюдатели. Те анализират езика на тялото, погледа, гласа и движенията на човека много по-задълбочено, отколкото си представяме. Леката промяна в тона, свитите юмруци, скованата походка или липсата на мекота в гласа могат да подскажат на кучето, че нещо не е наред. Инстинктът му веднага задейства защитна реакция – може да ръмжи, да се отдръпне или да застане между собственика си и „съмнителния“ човек. Това е резултат от естествения му инстинкт за оцеляване и защита, а не от свръхестествено „шесто чувство“.

Снимка: iStock

Някои кучета проявяват това поведение по-осезаемо от други – особено тези с по-силни защитни или пастирски инстинкти. При тях идва естествено да пазят „групата си“ и да реагират, когато усетят дори намек за заплаха. Но дори най-дружелюбното куче може да се почувства неспокойно до човек, който излъчва нестабилна енергия или агресивно поведение.

В крайна сметка, кучетата не „надушват“ доброто и злото така, както ние ги разбираме. Те просто улавят емоционалната истина, която хората често прикриват. За тях няма преструвки – ако някой е нервен, гневен или лицемерен, кучето го усеща мигновено. Затова и често казваме, че кучетата са най-добрите съдии за човешкия характер. Не защото имат свръхестествени сили, а защото инстинктите им виждат онова, което очите ни често пропускат.

В заключение, когато кучето ръмжи на един човек, а с друг се държи спокойно и доверчиво, то трябва да имаме предвид, че не го прави без причина. Това поведение рядко е произволно – то е базирано на инстинкт, възприятие и емоция. Четириногите опознават света чрез обонянието, слуха и езика на тялото – сетива, далеч по-фини от човешките. Те долавят миризмите, свързани с адреналин, страх или гняв, чуват треперенето в гласа и виждат дребните жестове, които понякога човек дори не осъзнава, че прави.

Важно е да помним, че ръмженето не е задължително признак на агресия. В много случаи то е просто предупреждение или сигнал за несигурност – начин кучето да каже „не се чувствам добре с този човек“. За някои четириноги това може да се дължи на негативен спомен – може би непознатият прилича по походка, мирис или глас на някой, който преди ги е наранил. За други причината е в защитния инстинкт – те просто усещат, че трябва да пазят стопанина си.

Снимка: iStock

От друга страна, кучетата имат и удивителната способност да долавят човешката енергия. Те реагират не на думите, а на чувството зад тях. Хора, които са спокойни, уверени и добронамерени, естествено предразполагат животното, докато нервните, напрегнати или лицемерни хора предизвикват недоверие.

Затова, когато кучето ръмжи на някого, най-добрият подход е да не го наказваме, а да се вслушаме в поведението му. Често то вижда неща, които ние – заети, разсеяни или доверчиви – пропускаме. Кучетата не познават човешката морална скала, но безпогрешно усещат кой е спокоен, искрен и безопасен за тях и за любимите им хора. И в това се крие малката магия на тяхното „шесто чувство“ – инстинкт, който рядко греши.

Вижте още: Как да обучим кучето си да бъде социално: Съвети за безопасни срещи с други животни